Книга „Чипровската духова музика – минало, настояще, бъдеще” бе представена в Чипровци по повод 100-годишнината от създаването на духовата музика в града. Изданието е придружено от компактдиск, на който са записани 10 характерни за Чипровци хора.

Автор на книгата е Наталия Костова, а финансирането за издаването на книгата е осигурено от Иван Иванов от Чипровци, известен като Ваньо Дачин, който от години живее в Мюнхен – Германия.

Иван Иванов каза: „Тази музика с течение на времето е станала част от родовата памет и от бита на Чипровци. Тя е с изключително присъствие за чипровчани и като музикални качества, и като местен феномен. В последните години по различни причини Чипровската духова музика започна леко и бавно да затихва, а някога беше неизменна част от сватби и кръщенета, които се правеха всяка събота и неделя в Чипровци. Преди две го

Във Варна излезе от печат нова българска пиеса със заглавие „Крал, наречен Лир“. Неин автор е поетесата и преводач Теменуга Маринова.

В драматургичния текст действащи лица са Лир, Жулиета, Санчо, Дулсинея, Шекспир, Сервантес, както и шест фигури. 

„Крал, наречен Лир“ не е по-абсурдна от действителността, която обитаваме, но ако след края решите, че нищо не сте разбрали, вината не е ваша. Като правило, колкото и дълго да живее на тази земя, човек я напуска в пълно недоумение“, казва във въведението авторката.

На чувствителните читатели, които биха я обвинили, че използва Шекспир, Сервантес и техните герои без необходимото уважение, тя припомня, че развлекателната индустрия е превърнала четирима ренесансови художници в костенурки, а Бетовен - в куче и никой не е протестирал.

Маринова каза, че текстът датира от 2017 г. и

Книгата "Майстора", дело на Кюстендилската художествена галерия, носеща името на големия български творец, беше представена тази вечер в галерията „Владимир Димитров-Майстора“. 

"Много отдавна  замисляме голямо издание  за Майстора, защото се чувствахме длъжни да го направим", каза директорът на галерията проф. Валентин Господинов. Той припомни, че галерията в Кюстендил притежава над 1300 негови произведения, но и  изключителен научен фонд, за който много малко се говори, и много малко хора знаят.

В Държавната библиотека „Ленин“ са отворени пакети с ръкописи на Ромен Ролан

Москва, 5 януари 1955 г. /Радио/ В Държавната библиотека на СССР „Ленин“ бяха отворени пакетите с ръкописи на великия френски писател Ромен Ролан, които той е предал в 1934 и 1935 година на библиотеката, за да бъдат пазени.

В писмото на Ромен Ролан с дата от 25 ноември 1934 година, адресирано до директора на Държавната библиотека на СССР ’„Ленин“, се посочва, че в пакетите се съдържат авторизирани копия на 29 тетрадки от дневника на писателя през военните години 1914-1919. Авторът е посочил срок за отварянето на пакетите – 1 януари 1955 година.

В своето писмо Ромен Ролан посочва, че след 1 януари 1955 година ръкописите ще принадлежат на библиотеката с право на пълна собственост; могат да бъдат издадени, а също да бъдат използвани за исторически или литературни трудове.

В съответствие с посочените условия комисия в състав: минис­търът на културата на РСФСР Зуева, заместник-министърът на кул­турата на СССР Хрустов, директорът на Държавната библиотека на СССР „Ленин“ Богачов, както и представители на Министерството на външните работи на СССР, Министерството на културата на РСФСР, Съюзът на съветските писатели, ВОКС, библиотеката „Ленин“ и телеграфната агенция на Съветския Съюз /ТАСС/ разтвори на 1 януари 10 пакети, запечатани с червен восък в надписани саморъчно от Ромен Ролан.

От пакетите бяха извадени 29 тетрадки на дневника на писателя от военните години с общо 2650 страници, напечатани на пишеща машина с поправки, направени от ръката на автора.

Дневникът започва със записване, направено на 31 юли 1914 година, и свършва със записване, направено на 11 юли 1919 година.

В пакетите се съдържа също предисловие към дневника с подпи­са на Ромен Ролан, сега се организира преводът на ръкописите на руски език, а след това ще бъде предприето тяхното издаване.

За дневника на Ромен Ролан

Москва, 8 януари 1955 г. /ТАСС/ Както вече бе съобщено в Държавната библиотека на СССР „В. И. Ленин“ бяха отворени пакетите е ръкописи на великия френски писател Ромен Ролан, който ги е предал на съхранение в библиотеката.

В беседа с кореспондент на вестник „Советская култура“ научният секретар на библиотеката, кандидатът по педагогическите науки М. Клевенски е разказал:

– В писмото на Ромеи Ролан с дата 25 ноември 1934 година и адресирано до директора на нашата библиотека, се казва, че пакетите съдържат авторски копия на тетрадки за 1914-1919 година. Авторът посочва срока за отваряне на пакетите – 1 януари 1955 г.

В своето писмо Ромен Ролан съобщава, че оригиналът на неговия „дневник“ ще се пази в народната библиотека на Базелския университет (Швейцария), а три копия той изпраща в библиотеката „В. И. Ленин“ /СССР/, библиотеката на Харвардския университет (САЩ) и библиотеката на Нобеловия институт в Стокхолм (Швеция). Ромен Ролан посочва също, че след 1 януари 1955 година ръкописите ще принадлежат на нашата библиотека с право на пълна собственост и могат да бъдат издадени, а също използвани за исторически и литературни трудове на езиците на народите на СССР.

Още през 1921 година Стефан Цвайг считал, че „Дневникът“ на Ромен Ролан представлява огромен интерес и че са щастливи онези хора, които ще имат възможност да го прочетат.

След смъртта на писателя отделни откъси от „Дневника“ бяха напечатани във Франция в периодичните издания, а през 1952 г. в Париж под издателството на А. Мишел излезе един том, в който в непълен вид са включени материалите на „Дневника на военните години“. Това дава основание да се счита, че предстоящото публику­ване на „Дневника“ в СССР ще бъде най-пълно.

Съветските литературоведи очакват с голям интерес излизането на „Дневника на военните години“, защото несъмнено той е твърде важен документ на епохата. Той ще даде възможност да си представим по-ярко облика на великия френски писател, ще помогне да се види истинската същност на първата световна война – война, която Ролан ненавиждаше и против която се бореше с всички сили. В този смисъл документът дава в ръцете на френските патриоти, на всички борци за мир ново и мощно оръжие.

Интересно е да се отбележи, че в „Дневника“ намират израз чувствата на симпатия, които още през това време (1917 г.) Ромеи Ролан е изпитвал към младата съветска република.